Кое НЕ стимулира младите хора да гледат кратки видеа според Текст 1?
Задачи за четене с разбиране от ДЗИ по БЕЛ
32 задачи от изпитите на МОН през 2022–2026 г., от най-новия към най-стария. Избери отговор — веднага ще видиш дали е верен.
Решени 0/32
·
Верни 0
ДЗИ — 20 май 2026 г.
Текст 1
Над 80% от младите хора прекарват поне час на ден в платформите за видеосподеляне. Според проучвания клиповете са сред най-гледаните формати, като се предпочитат видеа с продължителност до три минути заради непретенциозното им съдържание и възможността да се гледат „на бегом“. Благодарение на такива видеа младежите се информират, забавляват и вдъхновяват, докато са у дома или в движение. Тези кратки, но същевременно динамични формати са изключително привлекателни – те мигновено предоставят развлечение, като понякога дори изненадват със задълбочеността си.
Разнообразието на това, което младите хора гледат, е голямо – комични ситуации, танцови предизвикателства, музикални клипове... Кратките видеа предлагат вихрушка от цветове, звуци, емоции и идеи. В тази динамична среда ключова роля играят инфлуенсърите – харизматичните лидери на дигиталната сцена. Те не просто създават съдържание, а с активната си дейност в платформите за споделяне на видеа изграждат връзка с аудиторията си, вдъхновяват, провокират промяна на нагласите и популяризират нови тенденции. „Ще ти покажа как да успееш!“, „Нека заедно опитаме нещо ново!“ – това не са просто фрази, а мостове към сърцата на милиони млади хора.
Несъмнено потреблението на видеосъдържание има и своята тъмна страна. Тъй като клиповете предлагат бързо удовлетворяване на любопитството и лесен достъп до безкрайно разнообразие от съдържание, прекомерното им гледане крие и опасности. Постоянното потапяне в дигиталното пространство създава усещане за свързаност със света и илюзия за динамично взаимодействие с него, като в същото време младите хора започват да пренебрегват физическата активност и директния контакт на живо. Според изследвания прекалено дългото време, прекарано пред екрана, води до понижаване на качеството на съня, до проблеми със зрението и дори до депресивни състояния. Освен това неограниченото гледане на клипове може да създаде зависимост, която в повечето случаи трудно се преодолява.
Макар да са наясно с последиците от гледането на видеа, 90% от младите хора не искат да се откъснат от тази дейност, сочи изследване. Този избор не е случаен – за много от младите хора това е начин на живот и те не се нуждаят от „спасяване“, макар често по-възрастните да смятат обратното.
Разнообразието на това, което младите хора гледат, е голямо – комични ситуации, танцови предизвикателства, музикални клипове... Кратките видеа предлагат вихрушка от цветове, звуци, емоции и идеи. В тази динамична среда ключова роля играят инфлуенсърите – харизматичните лидери на дигиталната сцена. Те не просто създават съдържание, а с активната си дейност в платформите за споделяне на видеа изграждат връзка с аудиторията си, вдъхновяват, провокират промяна на нагласите и популяризират нови тенденции. „Ще ти покажа как да успееш!“, „Нека заедно опитаме нещо ново!“ – това не са просто фрази, а мостове към сърцата на милиони млади хора.
Несъмнено потреблението на видеосъдържание има и своята тъмна страна. Тъй като клиповете предлагат бързо удовлетворяване на любопитството и лесен достъп до безкрайно разнообразие от съдържание, прекомерното им гледане крие и опасности. Постоянното потапяне в дигиталното пространство създава усещане за свързаност със света и илюзия за динамично взаимодействие с него, като в същото време младите хора започват да пренебрегват физическата активност и директния контакт на живо. Според изследвания прекалено дългото време, прекарано пред екрана, води до понижаване на качеството на съня, до проблеми със зрението и дори до депресивни състояния. Освен това неограниченото гледане на клипове може да създаде зависимост, която в повечето случаи трудно се преодолява.
Макар да са наясно с последиците от гледането на видеа, 90% от младите хора не искат да се откъснат от тази дейност, сочи изследване. Този избор не е случаен – за много от младите хора това е начин на живот и те не се нуждаят от „спасяване“, макар често по-възрастните да смятат обратното.
Кое е вярно за инфлуенсърите според Текст 1?
Кое от твърденията съответства по смисъл на цитираното изречение от Текст 1?
Несъмнено потреблението на видеосъдържание има и своята тъмна страна.
Текст 2 (диаграма)
Кое твърдение е вярно според информацията в Текст 2?
ДЗИ — 22 август 2025 г.
Текст 1
Изглежда, че надпреварата за клиенти между големите търговски вериги и малките квартални магазинчета завърши с победа на... онлайн пазаруването. Инвестициите в електронната търговия стават все по-големи. Търговците я предпочитат заради по-ниските разходи, тъй като нямат нужда от продавачи, могат да съхраняват стоката си на едно място, а и в повечето случаи доставката е за сметка на потребителя. При условие че изградят добра политика за дистрибуция, търговците ще могат да извличат ползи от онлайн пазаруването дълго време.
„Око да види, ръка да пипне“ – това пък е основният аргумент на българина срещу пазаруването онлайн. За българския потребител през последните години обаче този довод отстъпва пред множеството предимства на пазаруването по интернет. С други думи, няма значение къде се намира човек – всичко може да се поръча онлайн по всяко време на денонощието. Интернет търговията предлага по-голямо разнообразие от стоки. Пести се време, като не се пътува до търговския обект и не се търси място за паркиране, а и отпада носенето на тежки торби. Много магазини правят промоционалните си оферти в онлайн среда, поради което пазаруването там е доста по-икономично за клиента. Повечето сайтове имат филтри за търсене, благодарение на които бързо могат да се открият най-изгодните оферти. Наред с това последните промени в Закона за защита на потребителите правят пазаруването онлайн по-сигурно от традиционното, регламентират сроковете за връщане на закупена стока и за възстановяване на парите по банков път.
Tвъpди cе, чe пaзapyвaнeтo oнлaйн e пo-eĸoлoгичнo. Но всъщност транспортирането нa cтoĸитe oт paзлични дистрибуторски цeнтpoвe, пакетирането им в допълнителни опаковки и доставянето им до клиента също генерират вpeдни eмиcии и oтпaдъци. Ocвен това мнoгo чecтo c eднa пopъчĸa се доставят caмo пo една-две стоки. Пo-eĸoлoгичният нaчин зa пaзapyвaнe мoжe дa ce oĸaжe тpaдициoннoтo посещение на търговски обект, когато с едно пътуване хората обикновено купуват много стоки наведнъж.
Има няколко oтгoвopа нa въпpoca какво представлява екологичното пазаруване, и xoдeнeтo пeш дo мaгaзина e eдин oт тях. Ако се налага използването на пpeвoзнo cpeдcтвo, най-подходящи са общественият транспорт и електромобилът. Затова и гoлeмитe тъpгoвcĸи цeнтpoвe инcтaлиpaт зapядни cтaнции зa електромобили на cвoитe пapĸинги, за да нacъpчaвaт екологичното пaзapyвaнe.
„Око да види, ръка да пипне“ – това пък е основният аргумент на българина срещу пазаруването онлайн. За българския потребител през последните години обаче този довод отстъпва пред множеството предимства на пазаруването по интернет. С други думи, няма значение къде се намира човек – всичко може да се поръча онлайн по всяко време на денонощието. Интернет търговията предлага по-голямо разнообразие от стоки. Пести се време, като не се пътува до търговския обект и не се търси място за паркиране, а и отпада носенето на тежки торби. Много магазини правят промоционалните си оферти в онлайн среда, поради което пазаруването там е доста по-икономично за клиента. Повечето сайтове имат филтри за търсене, благодарение на които бързо могат да се открият най-изгодните оферти. Наред с това последните промени в Закона за защита на потребителите правят пазаруването онлайн по-сигурно от традиционното, регламентират сроковете за връщане на закупена стока и за възстановяване на парите по банков път.
Tвъpди cе, чe пaзapyвaнeтo oнлaйн e пo-eĸoлoгичнo. Но всъщност транспортирането нa cтoĸитe oт paзлични дистрибуторски цeнтpoвe, пакетирането им в допълнителни опаковки и доставянето им до клиента също генерират вpeдни eмиcии и oтпaдъци. Ocвен това мнoгo чecтo c eднa пopъчĸa се доставят caмo пo една-две стоки. Пo-eĸoлoгичният нaчин зa пaзapyвaнe мoжe дa ce oĸaжe тpaдициoннoтo посещение на търговски обект, когато с едно пътуване хората обикновено купуват много стоки наведнъж.
Има няколко oтгoвopа нa въпpoca какво представлява екологичното пазаруване, и xoдeнeтo пeш дo мaгaзина e eдин oт тях. Ако се налага използването на пpeвoзнo cpeдcтвo, най-подходящи са общественият транспорт и електромобилът. Затова и гoлeмитe тъpгoвcĸи цeнтpoвe инcтaлиpaт зapядни cтaнции зa електромобили на cвoитe пapĸинги, за да нacъpчaвaт екологичното пaзapyвaнe.
Кое НЕ е вярно за електронната търговия според Текст 1?
В Текст 1 се защитава позицията, че:
Текст 2 (диаграма)
Коя информация за онлайн пазаруването НЕ се потвърждава в нито един от двата текста?
Кое твърдение НЕ е вярно според информацията в Текст 2?
ДЗИ — 21 май 2025 г.
Текст 1
Спортните занимания са важен фактор за постигане на добро физическо и психическо здраве. Според данните на Световната здравна организация при хората, които спортуват поне 150 минути седмично, има значително по-нисък риск от хронични заболявания и преждевременна смърт.
Въпреки това заниманията със спорт имат и своите предизвикателства. Много специалисти предупреждават, че неправилната техника на изпълнение на упражненията, прекомерното натоварване и омаловажаването на възстановителните периоди могат да доведат до сериозни травми. Скорошно изследване сочи, че около 30% от редовно спортуващите получават травми, които са резултат от липсата на загряване преди тренировка. Според експертите по спортна медицина съревнованието с другите спортуващи в залата често подтиква хората да надценяват възможностите си, което увеличава риска от дълготрайни увреждания.
Съществуват и някои погрешни схващания около спортуването. Широко разпространено например е мнението, че тичането може да се практикува от всички. Ако човек обаче е с тегло дори и малко над нормата, рискът от травми е много по-голям. При бягане ставите на краката трябва да издържат на натоварване, което се равнява на утроеното собствено тегло. Друго разпространено схващане е, че разходката не е спорт. Данни от изследване обаче свидетелстват, че четири кратки разходки на ден са по-полезни от продължителен джогинг както за кръвообрaщението и работата на сърцето, така и за намаляването на високото кръвно налягане. Доказано е също така, че ако се изминават пеша кратки отсечки от по един километър, проблемите със съня намаляват наполовина.
Танцуването пък се оказва, че е едно от най-ефективните и същевременно най-полезните за гърба спортни занимания. Гръбначните мускули се стабилизират, а тялото изгаря за час танцуване около 600 килокалории. Редовните занимания с танци намаляват със 76% риска от деменция, сочи изследване. Народните танци например не само укрепват здравето – те съхраняват и културната идентичност чрез връзката с фолклора и обичаите.
Някои експерти смятат обаче, че спортуването е само една част от здравословния начин на живот. Според повечето диетолози правилното хранене и качественият сън са не по-малко важни. Физическата активност може да подобри здравето, но без балансиран хранителен режим и без достатъчно почивка усилията може да бъдат напразни.
Въпреки това заниманията със спорт имат и своите предизвикателства. Много специалисти предупреждават, че неправилната техника на изпълнение на упражненията, прекомерното натоварване и омаловажаването на възстановителните периоди могат да доведат до сериозни травми. Скорошно изследване сочи, че около 30% от редовно спортуващите получават травми, които са резултат от липсата на загряване преди тренировка. Според експертите по спортна медицина съревнованието с другите спортуващи в залата често подтиква хората да надценяват възможностите си, което увеличава риска от дълготрайни увреждания.
Съществуват и някои погрешни схващания около спортуването. Широко разпространено например е мнението, че тичането може да се практикува от всички. Ако човек обаче е с тегло дори и малко над нормата, рискът от травми е много по-голям. При бягане ставите на краката трябва да издържат на натоварване, което се равнява на утроеното собствено тегло. Друго разпространено схващане е, че разходката не е спорт. Данни от изследване обаче свидетелстват, че четири кратки разходки на ден са по-полезни от продължителен джогинг както за кръвообрaщението и работата на сърцето, така и за намаляването на високото кръвно налягане. Доказано е също така, че ако се изминават пеша кратки отсечки от по един километър, проблемите със съня намаляват наполовина.
Танцуването пък се оказва, че е едно от най-ефективните и същевременно най-полезните за гърба спортни занимания. Гръбначните мускули се стабилизират, а тялото изгаря за час танцуване около 600 килокалории. Редовните занимания с танци намаляват със 76% риска от деменция, сочи изследване. Народните танци например не само укрепват здравето – те съхраняват и културната идентичност чрез връзката с фолклора и обичаите.
Някои експерти смятат обаче, че спортуването е само една част от здравословния начин на живот. Според повечето диетолози правилното хранене и качественият сън са не по-малко важни. Физическата активност може да подобри здравето, но без балансиран хранителен режим и без достатъчно почивка усилията може да бъдат напразни.
Кое е вярно за спортуването според Текст 1?
Кое НЕ е фактор, водещ до сериозни травми в спорта, според Текст 1?
Текст 2 (диаграма)
Кое е вярното твърдение според Текст 2?
Какъв извод може да бъде направен според информацията в Текст 2?
ДЗИ — 17 май 2024 г.
Текст 1
Рекламата е навлязла дълбоко в живота ни. Добра или лоша – тя ни информира, променя поведението ни и влияе върху нашите естетически нагласи. Първите реклами се свързват с разгласяваните от глашатаи съобщения за предстоящи гладиаторски борби в Древния Рим. По-късно с устно разпространяване на рекламни послания се занимават проповедници, търговци и фокусници.
Рекламата ни кара да преживяваме света като по-емоционален, по-малко рисков, по-красив; стреми се да стимулира нашето асоциативно мислене, но невинаги успява. Добрата реклама ни подтиква да търсим „скритата картинка“, дълбокия смисъл на думите и изображенията. Неслучайно в създаването на реклами участват и семиотици, и психолози, които прилагат на практика теоретичните си знания и спомагат за поставянето на съвременната реклама на научни основи. По този начин рекламата съдейства да опознаем по-добре себе си.
Без съмнение рекламата е продукт, но и „продуцент“. Тя може както да забавлява, така и да бъде досаден натрапник. Затова и рекламната индустрия е от най-критикуваните. Основното обвинение спрямо рекламата е, че изкривява истината. Съвременният човек обаче трудно може да си представи свят без постоянни предложения и настойчиви подкани за покупки.
Сред главните причини да се гледа с лошо око на рекламата, са твърде дългите рекламни блокове в телевизионния праймтайм (най-гледаното време от 19:00 до 24:00 ч.), големият брой маркетингови имейли и изскачащите от различни уебсайтове рекламни предложения. Зрители от целия свят се оплакват заради честите внезапни прекъсвания на най-гледаните телевизионни предавания. Тази практика предизвиква неприятни емоции, защото се спира зрителското съпреживяване, а връщането към него е сякаш след цяла вечност. Рекламата не ни стимулира да мислим критично – тя ни дава готови отговори, готови рецепти, готови образи, готови модели на поведение. Често ние дори не я разпознаваме, когато е мимикрирала като продуктово позициониране в най-гледаните предавания и сериали. Чрез рекламата често се създават митове и се показват нереалистични социални практики.
Рекламата ни кара да преживяваме света като по-емоционален, по-малко рисков, по-красив; стреми се да стимулира нашето асоциативно мислене, но невинаги успява. Добрата реклама ни подтиква да търсим „скритата картинка“, дълбокия смисъл на думите и изображенията. Неслучайно в създаването на реклами участват и семиотици, и психолози, които прилагат на практика теоретичните си знания и спомагат за поставянето на съвременната реклама на научни основи. По този начин рекламата съдейства да опознаем по-добре себе си.
Без съмнение рекламата е продукт, но и „продуцент“. Тя може както да забавлява, така и да бъде досаден натрапник. Затова и рекламната индустрия е от най-критикуваните. Основното обвинение спрямо рекламата е, че изкривява истината. Съвременният човек обаче трудно може да си представи свят без постоянни предложения и настойчиви подкани за покупки.
Сред главните причини да се гледа с лошо око на рекламата, са твърде дългите рекламни блокове в телевизионния праймтайм (най-гледаното време от 19:00 до 24:00 ч.), големият брой маркетингови имейли и изскачащите от различни уебсайтове рекламни предложения. Зрители от целия свят се оплакват заради честите внезапни прекъсвания на най-гледаните телевизионни предавания. Тази практика предизвиква неприятни емоции, защото се спира зрителското съпреживяване, а връщането към него е сякаш след цяла вечност. Рекламата не ни стимулира да мислим критично – тя ни дава готови отговори, готови рецепти, готови образи, готови модели на поведение. Често ние дори не я разпознаваме, когато е мимикрирала като продуктово позициониране в най-гледаните предавания и сериали. Чрез рекламата често се създават митове и се показват нереалистични социални практики.
Кое е вярно за рекламата според Текст 1?
Какво означава подчертаният израз в Текст 1?
Текст 2 (диаграма)
На основата на информацията от Текст 2 може да бъде направен следният извод:
Според данните от Текст 2 е вярно, че:
ДЗИ — 24 август 2023 г.
Текст 1
Ако попитаме един средностатистически млад човек, за когото културните удоволствия се свеждат най-вече до попконцертите и дискотеките, влизал ли е в оперна зала, той най-вероятно би ни се изсмял. Би обяснил, че смята операта за старомоден жанр, в който всичко е приповдигнато и преувеличено и в който „нормалната“ човешка реч е заменена с пеене. Как да си обясним тогава, че операта и през 21. век все още привлича публика от всички части на планетата? Любопитен е фактът, че след Втората световна война западният авангард изцяло отхвърля операта (както и класическата музика изобщо) като „буржоазно изкуство“, вследствие на което 30 години не се появява нито една опера. Но от края на миналия век и до днес този жанр преживява истински бум не само сред новите, но и сред по-старите поколения композитори.
Какво кара хората да си купят билет за опера и търпеливо да чакат дори и няколко години, за да съпреживеят любимите си арии на някоя от световните оперни сцени? Или да се тълпят вечер преди самото представление пред касите – без значение колко висока е цената на билетите – с надеждата по щастлива случайност да си осигурят един билет? Операта не понася подражанието на действителността и дребнотемието. Действителността в нея е пречупена през вълшебно огледало или е погледната сякаш от друга планета. Затова всичко в операта изглежда преувеличено и приповдигнато, тъй като тя има свойството не толкова да извежда на преден план самия сюжет, колкото да създава неповторима атмосфера.
Какво кара хората да си купят билет за опера и търпеливо да чакат дори и няколко години, за да съпреживеят любимите си арии на някоя от световните оперни сцени? Или да се тълпят вечер преди самото представление пред касите – без значение колко висока е цената на билетите – с надеждата по щастлива случайност да си осигурят един билет? Операта не понася подражанието на действителността и дребнотемието. Действителността в нея е пречупена през вълшебно огледало или е погледната сякаш от друга планета. Затова всичко в операта изглежда преувеличено и приповдигнато, тъй като тя има свойството не толкова да извежда на преден план самия сюжет, колкото да създава неповторима атмосфера.
Защо според Текст 1 всичко в операта изглежда приповдигнато и преувеличено?
В Текст 1 се защитава позицията, че:
Текст 2
– Как гледате на опитите днес да се смесват оперни гласове с попмузика? – Аз съм твърде много музикант, за да приема такъв „търговски“ подход. Зная, че живеем в света на телевизията, на високите технологии. Аз не съм правила никога компромис, а подобно смесване на жанровете е компромис. Смятам, че влезе ли в друг жанр, оперният певец става смешен. Ние, оперните певци, имаме съвсем друга гласова постановка, най-важното – естетиката ни е друга. Нямаме вкус към „леката“ музика. Затова такива опити ми изглеждат доста абсурдни. – Смятате ли, че интернет поколението има това специфично музикално чувство, което е характерно за операта? – Аз самата не съм от това поколение. Наистина всичко се променя, но смятам, че културата трябва да се съхрани. Човекът има потребност от изкуството, а не само от компютъра и от цифрите. Ние, по-старите, трябва да предадем своя опит на младото поколение, да му внушим, че оперното изкуство възвисява духа. Не само компютрите правят живота. – Какво ще стане с операта през нашия век? Ще „мутира“ ли под влиянието на съвременните технологии, или ще остане островче на чисто човешкото? – Ако нашата цивилизация оживее, ще оживее и операта, ако загине... Но аз се надявам, че цивилизацията ни няма да загине. Питала съм се как ще повлияят технологиите на операта. Само преди месец чух един концерт със съвременна музика, в който всичко беше направено от компютри. И хорът беше направен от компютър. Машината няма дух, няма мозък, няма емоция, а човекът има чувства, има и душà. Затова операта винаги ще се прави от живи хора.
Защо подчертаното изречение в Текст 2 завършва с многоточие?
Кое противопоставяне НЕ присъства в нито един от двата текста?
ДЗИ — 19 май 2023 г.
Текст 1
Ян Вацлав Мърквичка е чешки художник, когото българите дотолкова обикват, че започват да го наричат „българския чех“. Двадесет и пет годишният чешки живописец и педагог пристига през 1881 г. в Пловдив по покана на правителството на Източна Румелия, а това е времето, за което казват: „Нямаше нищо, а трябваше всичко“. През същата година Мърквичка започва работа като учител по рисуване в Пловдив и има изключителни заслуги за утвърждаването на рисуването по натура като учебен метод в българското училище. Той е първият, който обучава в тънкостите на рисувателните техники и момичета – нещо непознато дотогава даже в Германия.
След Съединението, вече в София, Мърквичка развива активна творческа и обществена дейност. Когато през 1896 г. се създава Държавното рисувално училище (днешната Национална художествена академия), негов пръв директор става Мърквичка и училището бързо печели име и извън страната. Той помага за подготовката на много български художници и за регламентирането на професията на художника.
Мърквичка твори в почти всички жанрове на живописта – битов, исторически, портретен, пейзажен, натюрморт. Създава забележителни творби, сред които картината „Ръченица“. На нея е изобразен ирландският журналист и кореспондент на в. „Таймс“ Джеймс Баучер, който играе ръченица в една кръчма. Запознанството на двамата чужденци е случайно, но оставя трайна следа – след картината започват да наричат Баучер „ирландеца с българско сърце“.
В автобиографията си художникът споделя любопитни факти, свързани с народопсихологията на тогавашния българин. „Не беше възможно да се намери човек да позира“ – спомня си художникът. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане“ са сериозна пречка за създаването на студийни рисунки не само на хора, но и на животни. А без модели не е възможно да се създаде живописна композиция, изобразяваща реалистично обичаите и носиите ни – тема, обикната от Мърквичка. „Вървях ли по улицата – разказва той – често се спирах и скрит, за да не ме види някой, рисувах интересен сюжет. Случи ми се веднъж да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, за да не го урочасам.“
След Съединението, вече в София, Мърквичка развива активна творческа и обществена дейност. Когато през 1896 г. се създава Държавното рисувално училище (днешната Национална художествена академия), негов пръв директор става Мърквичка и училището бързо печели име и извън страната. Той помага за подготовката на много български художници и за регламентирането на професията на художника.
Мърквичка твори в почти всички жанрове на живописта – битов, исторически, портретен, пейзажен, натюрморт. Създава забележителни творби, сред които картината „Ръченица“. На нея е изобразен ирландският журналист и кореспондент на в. „Таймс“ Джеймс Баучер, който играе ръченица в една кръчма. Запознанството на двамата чужденци е случайно, но оставя трайна следа – след картината започват да наричат Баучер „ирландеца с българско сърце“.
В автобиографията си художникът споделя любопитни факти, свързани с народопсихологията на тогавашния българин. „Не беше възможно да се намери човек да позира“ – спомня си художникът. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане“ са сериозна пречка за създаването на студийни рисунки не само на хора, но и на животни. А без модели не е възможно да се създаде живописна композиция, изобразяваща реалистично обичаите и носиите ни – тема, обикната от Мърквичка. „Вървях ли по улицата – разказва той – често се спирах и скрит, за да не ме види някой, рисувах интересен сюжет. Случи ми се веднъж да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, за да не го урочасам.“
Кое твърдение е вярно според информацията в Текст 1?
Кое твърдение за Ян Мърквичка НЕ е вярно според информацията в Текст 1?
Защо според Текст 1 е било невъзможно да се намерят хора да позират?
Текст 2 (диаграма)
Кое е НЕВЯРНОТО твърдение според информацията в Текст 2?
ДЗИ — 25 август 2022 г.
Текст 1
Бащите на Френската революция издигат като основни принципи в междуличностните и обществените отношения свободата, братството и равенството. Заедно тези три думи звучат красиво като идеал. Но на практика са несъвместими принципи – ако има свобода, няма равенство. Ако ли пък има равенство, няма свобода, защото със сила се налага равенството. А когато нещо е наложено със сила, за какво братство може да се говори? Идеологически обаче тези три думи вършат прекрасна работа и до днес.
Впрочем още тогава, само четири години след щурма на Бастилията, това триединство е потъпкано по време на якобинската диктатура начело с Максимилиан Робеспиер и терора на якобинците, довел до гибелта на 30 хиляди души чрез гилотиниране. Самият Робеспиер – един от бащите на революцията, на свой ред също намира края си на гилотината и така се ражда прозрението, че „революцията изяжда децата си“.
Френската революция е дала своя значим принос за днешната демокрация. За пръв път в Европа биват обявени за неприкосновени гражданските и човешките права чрез Декларацията за правата на човека и гражданина. За пръв път се изработва и приема демократичен основен закон, или конституция, която пък предписва като основен принцип разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Полага се и началото на многопартийната система. Изключителен акт е и отделянето на църковната от светската власт – нещо немислимо дотогава. Новости има и в областта на правото – приема се Френският граждански кодекс, или т.нар. Наполеонов кодекс, който има огромно въздействие върху гражданското право и до днес.
Впрочем още тогава, само четири години след щурма на Бастилията, това триединство е потъпкано по време на якобинската диктатура начело с Максимилиан Робеспиер и терора на якобинците, довел до гибелта на 30 хиляди души чрез гилотиниране. Самият Робеспиер – един от бащите на революцията, на свой ред също намира края си на гилотината и така се ражда прозрението, че „революцията изяжда децата си“.
Френската революция е дала своя значим принос за днешната демокрация. За пръв път в Европа биват обявени за неприкосновени гражданските и човешките права чрез Декларацията за правата на човека и гражданина. За пръв път се изработва и приема демократичен основен закон, или конституция, която пък предписва като основен принцип разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Полага се и началото на многопартийната система. Изключителен акт е и отделянето на църковната от светската власт – нещо немислимо дотогава. Новости има и в областта на правото – приема се Френският граждански кодекс, или т.нар. Наполеонов кодекс, който има огромно въздействие върху гражданското право и до днес.
Защо според Текст 1 принципите на Френската революция – свободата, братството и равенството, „на практика са несъвместими“ помежду си?
Текст 2
На едни им е додеяло от революции, други се чувстват окрилени от революционния кипеж. Революциите са двуостър меч. Те не оставят място за неутралитет – едни са окрилени, на други крилата са подрязани.
Революциите винаги дават неизпълними обещания. Били сме щели да бъдем свободни, били сме щели да станем като нормалните държави – да пътуваме, да търгуваме, да печелим, да забогатяваме, да пишем и да говорим каквото си искаме, несправедливостите да се махнат, законността да се възцари. И още, и още… Стига толкова, стига! Едни са измамени, други са спечелили, трети са спечелили много.
Преживяхме много революции, но свободни не станахме. И не знаем къде да търсим причината – дали в революциите, дали в тяхната недостатъчност. Някой ни беше внушил, че революциите раждат свобода, че свободата се извоюва с революция. Може някъде и да е така, но у нас не е. Различните народи правят различни революции. Но различните народи по различен начин постигат свободата си и не е задължително да е винаги с революция. То затова народите са различни – едни успяват, други се провалят. Тези, които се провалят, обикновено обвиняват за своя провал успелите. А причината за провала, независимо дали обществен, или личен, е винаги вътре. Дори когато един организъм се заразява с вирус отвън, причината пак е в него, в слабата му способност за защита. Защото други организми устояват на същия вирус. А провалените търсят кой ги е заразил, вместо да усилят защитата си. Да погледнат навътре, не могат. Поглеждането навътре би било за тях проглеждане, но те си остават слепи. После компенсират тази слепота с излишък от самочувствие и с геройско изтъкване. Сякаш другите народи нямат велики герои, бляскави победи и славна история. Сякаш само ние на света сме най-първи във всичко. Само дето всичката ни слава е все в миналото – далечно и близко, но с което ние сякаш сме скъсали генетичната си връзка и изглежда, че не сме го наследили реално. Потомци сме на лъвове, а постъпваме като мишки.
Из „Есе за революциите“, Т. Димова
(адаптиран откъс)
Революциите винаги дават неизпълними обещания. Били сме щели да бъдем свободни, били сме щели да станем като нормалните държави – да пътуваме, да търгуваме, да печелим, да забогатяваме, да пишем и да говорим каквото си искаме, несправедливостите да се махнат, законността да се възцари. И още, и още… Стига толкова, стига! Едни са измамени, други са спечелили, трети са спечелили много.
Преживяхме много революции, но свободни не станахме. И не знаем къде да търсим причината – дали в революциите, дали в тяхната недостатъчност. Някой ни беше внушил, че революциите раждат свобода, че свободата се извоюва с революция. Може някъде и да е така, но у нас не е. Различните народи правят различни революции. Но различните народи по различен начин постигат свободата си и не е задължително да е винаги с революция. То затова народите са различни – едни успяват, други се провалят. Тези, които се провалят, обикновено обвиняват за своя провал успелите. А причината за провала, независимо дали обществен, или личен, е винаги вътре. Дори когато един организъм се заразява с вирус отвън, причината пак е в него, в слабата му способност за защита. Защото други организми устояват на същия вирус. А провалените търсят кой ги е заразил, вместо да усилят защитата си. Да погледнат навътре, не могат. Поглеждането навътре би било за тях проглеждане, но те си остават слепи. После компенсират тази слепота с излишък от самочувствие и с геройско изтъкване. Сякаш другите народи нямат велики герои, бляскави победи и славна история. Сякаш само ние на света сме най-първи във всичко. Само дето всичката ни слава е все в миналото – далечно и близко, но с което ние сякаш сме скъсали генетичната си връзка и изглежда, че не сме го наследили реално. Потомци сме на лъвове, а постъпваме като мишки.
Из „Есе за революциите“, Т. Димова
(адаптиран откъс)
В Текст 2 се заявява, че:
Какъв извод за революциите може да се направи въз основа на Текст 1?
Коя опозиция съответства на смисъла на израза от Текст 2: едни са окрилени, на други крилата са подрязани?
ДЗИ — 18 май 2022 г.
Текст 1
– Как можем да мотивираме децата да четат самостоятелно в дигиталната ера?
– На първо място бих препоръчала да започнем да четем на децата от най-ранна възраст. Аз съм дълбоко убедена, че това е важно – не в смисъла на научаване или усвояване на знания, а най-вече за укрепване на връзката между родител и дете и след това за превръщането на книгата в естествена част от ежедневието на детето. На по-следващ етап е важно да четем на детето с артистичен и изразителен глас – особено когато то започне да разбира повече. И последното нещо – но не и на последно място – е личният пример. Когато детето вижда родителите си да четат не по задължение, а защото това им е приятно и им носи положителни емоции, е по-вероятно и то самото да прояви по-голям интерес към четенето. Според мен не е добра идея да насилваме децата да четат нещо, към което нямат интерес. Това важи най-вече за периода, когато самостоятелно започват да четат. Тогава е много важно да ги оставим сами да избират това, което е интересно за тях.
– Какви според Вас са основните ползи от четенето за развитието на децата?
– Често си мисля какво пък толкова ще стане, ако децата не четат. Преди време се е казвало: „Хайде, вземи свърши малко работа, само четеш“, което ми напомня на днешното: „Хайде, вземи прочети нещо, само гледаш в този таблет“. Четенето има много достойнства, но на мен най-вече ми харесва това, че докато четеш, се превръщаш в съавтор и активен участник в този процес. Тоест не си само пасивен получател на информация.
Аз съм напълно убедена, че ако има един милион души, които четат един и същ роман, всеки от тях в съзнанието си вижда различна картина. Докато очите четат, мозъкът преработва информацията, фантазията рисува по неповторим начин. За мен това е страхотна тренировка за ума и за въображението.
Аз харесвам също и филмите, те са прекрасен вид творчество, но там виждаш как изглежда даден герой, а при четенето всеки може да си го представи различно. Четенето вече не е просто източник на информация, дори вече не смятам, че то има основна роля за подобряването на правописа и правоговора. То е преди всичко инструмент, с който запазваме и развиваме въображението си.
И нещо изключително важно – особено що се отнася до деца – четенето не изморява, не изтощава и не насилва сетивата по начина, по който го правят филмите или компютърните игри.
– На първо място бих препоръчала да започнем да четем на децата от най-ранна възраст. Аз съм дълбоко убедена, че това е важно – не в смисъла на научаване или усвояване на знания, а най-вече за укрепване на връзката между родител и дете и след това за превръщането на книгата в естествена част от ежедневието на детето. На по-следващ етап е важно да четем на детето с артистичен и изразителен глас – особено когато то започне да разбира повече. И последното нещо – но не и на последно място – е личният пример. Когато детето вижда родителите си да четат не по задължение, а защото това им е приятно и им носи положителни емоции, е по-вероятно и то самото да прояви по-голям интерес към четенето. Според мен не е добра идея да насилваме децата да четат нещо, към което нямат интерес. Това важи най-вече за периода, когато самостоятелно започват да четат. Тогава е много важно да ги оставим сами да избират това, което е интересно за тях.
– Какви според Вас са основните ползи от четенето за развитието на децата?
– Често си мисля какво пък толкова ще стане, ако децата не четат. Преди време се е казвало: „Хайде, вземи свърши малко работа, само четеш“, което ми напомня на днешното: „Хайде, вземи прочети нещо, само гледаш в този таблет“. Четенето има много достойнства, но на мен най-вече ми харесва това, че докато четеш, се превръщаш в съавтор и активен участник в този процес. Тоест не си само пасивен получател на информация.
Аз съм напълно убедена, че ако има един милион души, които четат един и същ роман, всеки от тях в съзнанието си вижда различна картина. Докато очите четат, мозъкът преработва информацията, фантазията рисува по неповторим начин. За мен това е страхотна тренировка за ума и за въображението.
Аз харесвам също и филмите, те са прекрасен вид творчество, но там виждаш как изглежда даден герой, а при четенето всеки може да си го представи различно. Четенето вече не е просто източник на информация, дори вече не смятам, че то има основна роля за подобряването на правописа и правоговора. То е преди всичко инструмент, с който запазваме и развиваме въображението си.
И нещо изключително важно – особено що се отнася до деца – четенето не изморява, не изтощава и не насилва сетивата по начина, по който го правят филмите или компютърните игри.
Защо според Текст 1 родителите трябва да четат на децата си от най-ранна възраст?
Коя от посочените позиции се оспорва в Текст 1?
Какъв извод може да се направи от думите на интервюираната в Текст 1?
Текст 2 (диаграма)
Каква е връзката между четенето на различни текстове и резултатите по четивна грамотност според диаграмата?
0 от 32
Източник: изпитните варианти и ключовете на МОН по БЕЛ (ДЗИ 2022–2026 г.). Всяка задача води към своя изпит.