Правописът и пунктуацията на матурата по БЕЛ се проверяват на две различни места и по два различни начина. В тестовата част има задачи, които питат направо за норма — членуване, бройна форма, слято и разделно писане, липсваща запетая в конкретно изречение. В писмената задача никой не пита за правило: езиковата нормативност е един от критериите, по които се оценява текстът, и всяка грешка в него тежи върху оценката за езикова култура.
Затова загубите тук са тихи. Зрелостник, който познава литературата, но пише „ученика“ вместо „ученикът“, губи точки и в двете части, без да разбере къде. Списъкът с правила, които реално се проверяват, обаче е кратък. А част от грешките изобщо не идват от незнание — идват от бързане.
Къде се губят точки от правопис и пунктуация на матурата по БЕЛ
Изпитът продължава четири часа и се оценява със 100 точки. По модела от последните години задачите са 41: част с избираем отговор, част със свободен, а последната е създаване на аргументативен текст. Тестовите задачи носят до 70 точки, аргументативният текст — до 30.
Точният брой задачи и разпределението на точките се определят от учебно-изпитната програма на МОН за съответната сесия — преди да се явиш, сверявай се само с нея.
Езиковата норма се появява на три места в изпита:
- В езиковите задачи от теста — правописна, граматична, лексикална и пунктуационна норма, всяка със своя задача.
- В задачите със свободен отговор — там няма възможности, от които да познаеш. Правилото трябва да се знае активно.
- В аргументативния текст — езиковата нормативност е част от критериите за оценяване наред със съдържанието и изграждането на текста.
Правописът: правилата, които падат най-често
Пълен и кратък член
Пълен член (-ът, -ят) получават съществителните от мъжки род, единствено число, когато са подлог или именна част на сказуемото. Във всички останали случаи членът е кратък (-а, -я). Проверката отнема секунда: замени думата с той или него. Ако пасва той — членът е пълен.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Разказвача описва селото. | Разказвачът описва селото. |
| Прочетох текстът два пъти. | Прочетох текста два пъти. |
| Той е основния носител на гледната точка. | Той е основният носител на гледната точка. |
Бройна форма на съществителните
Съществителните от мъжки род, които не означават лица, получават бройна форма (-а, -я) след числително име и след колко, няколко, толкова. За лица бройна форма не се употребява — там се пази обикновената форма за множествено число.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Отговорих на пет въпроси. | Отговорих на пет въпроса. |
| двама ученика | двама ученици |
| колко стихове има строфата | колко стиха има строфата |
Слято, полуслято и разделно писане
Степените за сравнение по- и най- се пишат с дефис и без интервал след него. Съставните съществителни от два равноправни елемента се пишат полуслято.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| по силен образ; най важното | по-силен образ; най-важното |
| имам в предвид; на пример | имам предвид; например |
| заместник директор; министър председател | заместник-директор; министър-председател |
Пунктуация на матурата по БЕЛ: къде пада запетаята
Запетая при подчинени изречения
Подчиненото изречение се отделя със запетая от главното — пред съюза или съюзната дума (че, който, когато, защото, ако, макар че, въпреки че). Когато подчиненото е вмъкнато в средата, запетаи има от двете му страни. При за да запетаята стои пред цялото съчетание, не между двете думи.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Смятам че финалът е ироничен. | Смятам, че финалът е ироничен. |
| Героят който разказва е и участник. | Героят, който разказва, е и участник. |
| Препрочетох текста за, да не пропусна детайл. | Препрочетох текста, за да не пропусна детайл. |
Запетая при обособени части
Обособените части — приложения, деепричастни и причастни обособявания, пояснения — се ограждат със запетаи. Ако обособеното е в средата на изречението, запетаите са две; една е толкова грешка, колкото и нито една.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Вазов патриархът на българската литература пише в изгнание. | Вазов, патриархът на българската литература, пише в изгнание. |
| Застанал пред прозореца героят мълчи. | Застанал пред прозореца, героят мълчи. |
| Четейки финала читателят се връща към началото. | Четейки финала, читателят се връща към началото. |
Вметнати думи: кои се ограждат и кои не
Това е разделът, в който се греши и в двете посоки. Със запетаи се ограждат вметнатите думи и изрази, които в други случаи могат да бъдат част на изречението: разбира се, за съжаление, от една страна, първо, между другото, естествено, значи. Не се ограждат думите, които се употребяват само като вметнати: може би, навярно, наистина, всъщност, според мен, обаче, например, следователно, сякаш.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Героят, обаче, замълчава. | Героят обаче замълчава. |
| Това, според мен, е повратната точка. | Това според мен е повратната точка. |
| Детайлът разбира се не е случаен. | Детайлът, разбира се, не е случаен. |
Пряка реч и цитат
При пряка реч крайният препинателен знак стои вътре в кавичките, а авторската реч след нея се отделя с тире и започва с малка буква. При диалог с тире авторската реч след репликата се отделя със запетая и пак е с малка буква.
Цитатът следва друга логика. Цитираш ли цяло изречение след двоеточие, точката остава в кавичките. Вграждаш ли част от изречение в свой текст, точката е след кавичките — защото изречението е твое, не на автора.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Тя каза: „Ще се справя“. | Тя каза: „Ще се справя.“ |
| „Дали ще стигне времето?“, помисли си той. | „Дали ще стигне времето?“ — помисли си той. |
| Героят живее с мисълта за „оня сън бленуван.“ | Героят живее с мисълта за „оня сън бленуван“. |
Съгласуване и глаголни времена
Сказуемото се съгласува с подлога, а не с най-близката дума преди него — грешка, която почти не се вижда при писане и бие на очи при четене. Местоименията също имат норма: кратката дателна форма за женски род се пише ѝ, с ударение, а не и или й.
| Грешно | Вярно |
|---|---|
| Поредица от мотиви изграждат образа. | Поредица от мотиви изгражда образа. |
| Всеки от героите носят своя вина. | Всеки от героите носи своя вина. |
| Авторът й дава втори шанс. | Авторът ѝ дава втори шанс. |
При глаголните времена правилото е за последователност. Анализът на литературен текст се води в сегашно време и то се държи докрай: ако си започнал с „героят тръгва“, не продължавай с „и се върна“. Смяната на времето насред абзаца разваля и езиковата оценка, и четивността.
Грешките от бързане в писмената задача
Тези грешки не са езикови по произход, но се броят като езикови:
- Изпуснати букви и окончания — особено в края на дълга дума.
- Започнато изречение, което се пренаписва наум и остава недовършено на листа.
- Повторена дума на границата между два реда.
- Заглавие на творба без кавички: Под игото вместо „Под игото“.
- Отрицателната частица не, слята с глагола: незнам, немога.
- Предлогът с пред дума, започваща със с или з — правилното е със.
- Нечетлива поправка, която прави думата невъзможна за разчитане.
Ако още работиш върху самата структура на писмената задача — теза, аргументи, преходи — виж отделно как се строи аргументативният текст на матурата. Езиковата чистота стъпва върху готов план, не го замества.
Самопроверка в последните минути
Самопроверката работи само на минавания: при едно четене мозъкът поправя написаното наум и не вижда нищо. Затова всяко минаване търси едно нещо:
- Членуване. Спираш на всяко съществително от мъжки род в единствено число и правиш теста с той или него. Нищо друго не гледаш.
- Запетаи пред съюзи. Търсиш с очи че, който, когато, защото, ако, за да, въпреки че и проверяваш дали пред тях има запетая.
- Обособени части и вметнати думи. Проверяваш дали вмъкнатото в средата е затворено и от двете страни.
- Числителни и съгласуване. Гледаш всяко число и думата след него, после всеки подлог и неговото сказуемо.
- Кавички и главни букви. Заглавия, цитати, начало на изречение.
- Четене на глас наум, бавно. Това минаване лови изпуснатите букви, недовършените изречения и повторенията.
Шест минавания звучат много, но отнемат по-малко от четвърт час — при условие че си ги правил и преди изпита. На матурата няма време да си спомняш правилото, има време само да го приложиш.
Как се тренира това
Правописът и пунктуацията се вдигат с обем, не с четене на теория: по няколко изречения на ден за редактиране, докато проверката спре да изисква мислене, плюс цели текстове, поправени от човек, който отбелязва грешките по тип. Само така се вижда кой раздел тече. Ако времето до сесията е малко и трябва да се навакса наведнъж и езиковата част, и писмената задача, интензивният курс по БЕЛ за 12. клас е форматът, в който двете се работят заедно.
