В клетката има четири големи групи органични вещества: белтъци, въглехидрати, липиди и нуклеинови киселини. Първите, вторите и четвъртите са биополимери — вериги от повтарящи се единици. Липидите не са полимери, но стоят в същия списък, защото без тях няма биологична мембрана.
Темата изглежда обемна, но е устроена еднотипно. За всяка група се пита едно и също: коя е структурната единица, каква връзка я свързва със следващата и каква функция следва от получената структура. Ако държиш тези неща, отговаряш и на непознато формулиран въпрос. По-долу всяка група е подредена така, а накрая има обобщаваща таблица.
Белтъци: аминокиселини, пептидна връзка и четири структурни нива
Структурната единица е аминокиселината; в изграждането на белтъците участват 20 стандартни. Всяка има аминогрупа, карбоксилна група, водороден атом и страничен радикал към един и същ въглероден атом. Разликата между тях е само в радикала — и точно той решава как веригата ще се нагъне.
Две аминокиселини се свързват с пептидна връзка: карбоксилната група на едната реагира с аминогрупата на другата и се отделя молекула вода. Повторено многократно, това дава полипептидна верига.
Пространственото устройство на белтъка се описва на четири нива:
- Първична структура — последователността на аминокиселините във веригата, задържана от пептидните връзки. Тя е записана в гена и определя всички следващи нива.
- Вторична структура — нагъване на участъци в алфа-спирала или бета-структура (нагъната плоскост) чрез водородни връзки между групи на самата пептидна верига.
- Третична структура — цялостната пространствена форма на една верига. Държи се от взаимодействия между страничните радикали: дисулфидни мостове, йонни и водородни връзки, хидрофобни взаимодействия.
- Четвъртична структура — обединяване на две или повече полипептидни вериги в един функционален комплекс; учебникарският пример е хемоглобинът.
Функциите на белтъците са най-многобройни от всички групи: структурна (колаген, кератин), каталитична (ензимите), транспортна (хемоглобин), защитна (антитела), регулаторна (част от хормоните), двигателна (актин и миозин), а при недостиг на други вещества — и енергийна.
Денатурация: какво се руши и какво остава
Денатурацията е разрушаване на пространствената структура без разкъсване на пептидните връзки: рухват вторичната, третичната и четвъртичната структура, а първичната се запазва. Белтъкът губи функцията си, защото при белтъците формата е функцията.
Причинители: висока температура, силни киселини и основи, соли на тежки метали, органични разтворители, ултравиолетово лъчение. Обикновено е необратима — белтъкът на свареното яйце не се връща в изходния си вид.
Защо ензимите работят само в тесен интервал от температура и pH
Ензимите са биокатализатори и в огромното си мнозинство са белтъци. Работят чрез активен център — участък от молекулата, чиято форма пасва на определен субстрат. Оттам и специфичността им: един ензим обслужва една реакция или тясна група сходни реакции.
Понеже активният център е част от пространствената структура, всичко, което променя нея, променя и активността. При покачване на температурата скоростта отначало расте, после рязко пада — настъпва денатурация и активният център вече не разпознава субстрата. Същото важи за киселинността: всеки ензим има свой оптимум на pH — пепсинът в стомаха работи в силно кисела среда, повечето ензими в цитоплазмата са близо до неутралната. На изпита се очаква това обяснение, а не изброяване на факторите.

Въглехидрати: монозахариди, дизахариди, полизахариди
Структурната единица е монозахаридът. Хексозите (глюкоза, фруктоза, галактоза) имат шест въглеродни атома, пентозите (рибоза и дезоксирибоза) — пет. Глюкозата е основното гориво на клетката, а рибозата и дезоксирибозата влизат в нуклеиновите киселини.
Два монозахарида, свързани с гликозидна връзка и отделена вода, дават дизахарид: захароза (глюкоза и фруктоза), лактоза (глюкоза и галактоза), малтоза (две глюкози). Много монозахариди в дълга верига дават полизахарид.
Трите полизахарида, които се бъркат най-често, се различават по изходния изомер на глюкозата и по разклоняването на веригата:
| Полизахарид | Къде се среща | Роля | Особеност в строежа |
|---|---|---|---|
| Скорбяла | В растителни клетки | Резервно вещество | Смес от неразклонена амилоза и разклонен амилопектин, изградени от алфа-глюкоза |
| Гликоген | В животински клетки, най-много в черния дроб и мускулите | Резервно вещество | Силно разклонен, което позволява бързо освобождаване на глюкоза |
| Целулоза | В клетъчната стена на растенията | Структурна, опорна | Неразклонени вериги от бета-глюкоза; човекът няма ензим за тях и тя минава като баластно вещество |
Освен енергийна и резервна, въглехидратите имат и структурна роля (целулоза, хитин), а в състава на гликопротеините участват в разпознаването между клетките.
Липиди: мазнини, фосфолипиди и строежът на мембраната
Липидите са обединени не по строеж, а по свойство: не се разтварят във вода, но се разтварят в органични разтворители. Затова групата е най-разнородната от четирите.
Мазнините са естери на глицерол и три висши мастни киселини, свързани с естерна връзка. При наситени мастни киселини мазнината обикновено е твърда (животинска), при ненаситени — течна (растителните масла). Мазнините са най-концентрираният енергиен резерв: при пълно разграждане на един грам мазнина се отделя повече енергия, отколкото от един грам въглехидрат. Служат още за топлоизолация, за механична защита на органите и за разтваряне на витамините A, D, E и K.
Фосфолипидът е устроен като мазнина, но на мястото на едната мастна киселина стои остатък с фосфатна група. Това прави молекулата двулика: фосфатната глава е хидрофилна, двете въглеводородни опашки са хидрофобни. Във вода такива молекули се подреждат сами в двоен слой — главите навън, опашките навътре. Това е основата на всяка биологична мембрана. В слоя са вградени белтъци, които се движат в равнината му (течно-мозаечен модел), а при животинските клетки има и холестерол, който влияе на течливостта. Към липидите спадат и стероидите, сред които половите хормони.
Нуклеинови киселини: нуклеотид, ДНК и РНК
Структурната единица е нуклеотидът и той има три части: азотна база, монозахарид с пет въглеродни атома и остатък от фосфорна киселина. Съседните нуклеотиди се свързват с фосфодиестерна връзка между захарта на единия и фосфатния остатък на другия — така се получава полинуклеотидна верига.
ДНК съдържа дезоксирибоза и четири бази: аденин, тимин, гуанин и цитозин. Молекулата е двойна спирала от две антипаралелни вериги, свързани с водородни връзки между базите по правилото на комплементарността — аденинът само с тимин (две водородни връзки), гуанинът само с цитозин (три). Оттук и равенството между количествата на аденина и тимина, съответно на гуанина и цитозина, както и възможността всяка верига да служи за матрица при изграждането на нова.
РНК съдържа рибоза, вместо тимин има урацил и обикновено е едноверижна. Основните ѝ видове са информационна, преносна и рибозомна — и трите участват в синтезата на белтък.
Обобщаваща таблица на органичните вещества в клетката
| Група вещества | Структурна единица | Вид връзка | Основни функции |
|---|---|---|---|
| Белтъци | Аминокиселина | Пептидна | Структурна, каталитична, транспортна, защитна, регулаторна, двигателна |
| Въглехидрати | Монозахарид | Гликозидна | Енергийна, резервна, структурна, разпознаване между клетките |
| Липиди | Глицерол и мастни киселини (не са полимери) | Естерна | Изграждане на мембраните, енергиен резерв, топлоизолация и защита, хормони |
| Нуклеинови киселини | Нуклеотид | Фосфодиестерна между нуклеотидите, водородна между базите | Съхранение и предаване на наследствената информация, участие в синтезата на белтък |
Къде темата се пресича с химията
Същите вещества стоят и в конспекта по химия, но погледът е друг: биологията пита за функцията в клетката, химията — за строежа, реакциите и доказването. В изпитните програми на медицинските университети мазнините, въглехидратите, аминокиселините и белтъчните вещества обикновено стоят като самостоятелни теми: строеж на мазнините, хидролизата им в кисела и в основна среда, хидриране; класификация и реакции на въглехидратите; пептидна връзка, хидролиза на белтъците и качествените реакции за доказването им — биуретовата (виолетово оцветяване, доказва пептидната връзка) и ксантопротеиновата (жълто оцветяване при аминокиселини с ароматно ядро).
Мостът между двата конспекта минава през функционалните групи: амино- и карбоксилна група при аминокиселините, хидроксилни и карбонилна при монозахаридите, естерна група при мазнините. Който ги разпознава в структурна формула, не учи двете неща поотделно — затова таблицата на функционалните групи върши работа и на двата изпита. Какво точно влиза в програмата за дадената година се обявява от самия университет, затова конспектът се сверява в правилника за приема.
Как се учи тази тема
Изпитът по биология в медицинските университети е писмен и съчетава тестови задачи със затворен отговор, въпроси с кратък отговор и такива с разширен, при които се иска и схема. Оттук и подготовката:
- Начертай таблицата отгоре по памет и я попълвай, докато не спре да ти трябва оригиналът.
- Научи се да рисуваш на ръка три схеми: образуване на пептидна връзка, фосфолипиден двоен слой и участък от ДНК с комплементарни бази.
- Проверявай се с въпроса „защо“, а не „кое“: защо целулозата не се смила от човека, защо ензимът спира при висока температура, защо мембраната е именно двоен слой.
- Свържи всяка група с конкретна система от тялото, за да не стои биохимията отделно от останалия конспект.
Ако точно тази част от материала ти се изплъзва, най-бързият начин е да я минеш с преподавател, който вижда пробойната още от първия въпрос. В уроците по биология на Иновейшън център биохимичната част се преговаря заедно с клетъчната биология и генетиката, а не изолирано — на изпита въпросите рядко идват поотделно.