Разликата между митоза и мейоза е в задачата, която всеки от двата процеса изпълнява. Митозата прави копие: от една клетка се получават две с точно същия хромозомен набор като изходната. Мейозата прави намаление и разнообразие: от една клетка се получават четири, всяка с наполовина по-малко хромозоми и с различна комбинация от гени.

Оттам идват и всички останали разлики — брой деления, брой получени клетки, наличие на кросингоувър. Митозата е едно деление в телесните клетки и стои зад растежа и възстановяването на тъканите. Мейозата е две последователни деления при образуването на половите клетки и стои зад това, че никое дете не е копие на родителите си. По-долу са фазите на двата процеса, сравнителна таблица и грешките, които най-често се допускат на изпита.

Какво прави митозата и какво — мейозата

Митозата протича в телесните (соматичните) клетки. Изходната клетка е диплоидна (2n) и получените две клетки също са диплоидни, с еднаква наследствена информация. Това е начинът, по който организмът расте, подменя износени клетки и възстановява наранена тъкан; при едноклетъчните и при вегетативното размножаване на растенията митозата е и начин за размножаване.

Мейозата протича само при образуването на половите клетки — при животните и човека при гаметогенезата в половите жлези, при растенията при образуването на спори. Изходната клетка е диплоидна, получените четири клетки са хаплоидни (n). Това намаление е задължително: при оплождането две хаплоидни гамети се сливат и зиготата отново е диплоидна. Ако гаметите бяха диплоидни, хромозомният набор щеше да се удвоява с всяко поколение.

И двата процеса започват след интерфазата, в която ДНК се удвоява. Затова и в двата случая в началото всяка хромозома се състои от две сестрински хроматиди, съединени в центромерата. Това е важно, защото почти всички обърквания с броя на хромозомите идват именно от разликата между хромозома и хроматида.

Митозата по фази

  • Профаза — хромозомите се скъсяват и удебеляват (спирализират) и стават видими. Ядрената обвивка се разгражда, ядърцето изчезва, формира се делителното вретено, а центриолите се отдалечават към двата полюса на клетката.
  • Метафаза — хромозомите се подреждат в екваториалната равнина на клетката. Нишките на вретеното са прикрепени към центромерите. Това е фазата, в която хромозомите се виждат най-добре и се броят.
  • Анафаза — центромерата се разделя и сестринските хроматиди се отделят една от друга. Всяка хроматида, вече самостоятелна хромозома, се придвижва към единия полюс. Към всеки полюс отива пълен набор.
  • Телофаза — хромозомите на всеки полюс се деспирализират, около тях се изгражда нова ядрена обвивка. Следва цитокинеза — разделяне на цитоплазмата, при което се обособяват двете дъщерни клетки.

Резултатът е две клетки, които са генетично идентични с изходната и помежду си. Нова комбинация от гени при митозата не възниква.

Ученик разглежда микроскопски препарат в училищна лаборатория по биология
Фазите се помнят трайно, когато се проследят върху конкретен препарат или собствена схема — готовата таблица се забравя до седмица.

Мейозата: две последователни деления

Мейозата е едно удвояване на ДНК, последвано от две деления. Затова от една клетка се получават четири, а не две.

Първо мейотично деление (редукционно)

Профаза I е фазата, която прави мейозата различна от всичко друго, и затова на изпита се пита най-често. В нея се случват две неща:

  • Конюгация — хомоложните хромозоми се сближават и прилепват плътно една към друга по цялата си дължина. Получената двойка се нарича бивалент; тъй като всяка от двете хромозоми е от две хроматиди, структурата има четири хроматиди и се нарича още тетрада.
  • Кросингоувър — хомоложните хромозоми разменят помежду си съответни участъци. Разменят се части от несестрински хроматиди, тоест между хромозомата от бащин и тази от майчин произход. След кросингоувъра хроматидите вече не са чисто „бащини“ и „майчини“, а съдържат участъци и от двете.

В метафаза I на екватора се подреждат не отделни хромозоми, а бивалентите. В анафаза I към полюсите се придвижват цели хромозоми — всяка от двете хомоложни отива към различен полюс, а сестринските хроматиди остават свързани. Точно тук се извършва редукцията: наборът става от диплоиден хаплоиден. В телофаза I се обособяват две клетки с хаплоиден набор, но всяка хромозома в тях все още се състои от две хроматиди.

Между двете деления има кратка интеркинеза, в която ДНК не се удвоява повторно. Това е причината второто деление да намали количеството наследствен материал, без да промени още веднъж броя на хромозомите.

Второ мейотично деление

Второто деление протича като митоза, но в хаплоидни клетки. В анафаза II центромерата се разделя и сестринските хроматиди се отделят, както при обикновена анафаза. Накрая се получават четири хаплоидни клетки, в които всяка хромозома е от една хроматида — и четирите се различават по комбинацията от гени.

Митоза и мейоза: разликите в таблица

ПризнакМитозаМейоза
В какви клетки протичаТелесни (соматични) клеткиПри образуване на полови клетки и спори
Брой деленияЕдноДве последователни
Брой получени клеткиДвеЧетири
Набор на изходната клеткаДиплоиден (2n)Диплоиден (2n)
Набор на получените клеткиДиплоиден (2n)Хаплоиден (n)
Конюгация и кросингоувърНямаИма, в профаза I
Какво се разделя в анафазатаСестринските хроматидиАнафаза I — хомоложните хромозоми; анафаза II — хроматидите
Генетична характеристика на получените клеткиИдентични с изходната и помежду сиРазлични от изходната и помежду си
Биологично значениеРастеж, възстановяване на тъкани, безполово размножаванеПостоянен хромозомен набор на вида и генетично разнообразие

Откъде идва генетичното разнообразие

Мейозата произвежда разнообразие по два независими механизма и е добре да се пишат и двата, когато въпросът е за биологичното ѝ значение.

  1. Кросингоувър — разменените участъци между хомоложните хромозоми създават хроматиди с комбинации от гени, които не са съществували нито при бащата, нито при майката. Колкото по-отдалечени са два гена в една хромозома, толкова по-често кросингоувърът ги разделя.
  2. Независимо разпределение на хомоложните хромозоми — в анафаза I всяка двойка хомоложни хромозоми се разделя независимо от останалите двойки. При човека с 23 двойки това дава 2 на степен 23, тоест над 8 милиона възможни комбинации само от разпределението, без да се брои кросингоувърът.

Вторият механизъм е и биологичната основа на закона за независимото комбиниране на признаците. Когато в задача се определят типовете гамети на организъм с генотип AaBb, всъщност се описва точно това независимо разпределение в анафаза I — затова и задачите за дихибридно кръстосване стават лесни веднага след като мейозата е разбрана, а не наизустена.

Типични грешки на изпита

  • Бъркане на хроматида с хромозома. След удвояването хромозомата е от две хроматиди, но си остава една хромозома. Броят на хромозомите се чете по броя на центромерите, не по броя на хроматидите.
  • Грешен брой хромозоми след първото деление. След мейоза I клетките са хаплоидни, но хромозомите в тях са от по две хроматиди. Хаплоидни клетки с хромозоми от една хроматида има едва след мейоза II.
  • Приписване на кросингоувър на митозата. Конюгация и кросингоувър има само в профаза I на мейозата. При митозата хомоложните хромозоми не се сближават по двойки.
  • Четири клетки от митозата или две от мейозата. Броят на получените клетки следва директно от броя на деленията — едно деление, две клетки; две деления, четири клетки.
  • Повторно удвояване на ДНК преди второто деление. В интеркинезата репликация няма и това е ключът към въпроса защо второто деление не намалява броя на хромозомите още веднъж.

Как се подготвя тази тема

В програмите за кандидатстудентски изпит по биология темата присъства като клетъчен жизнен цикъл, митоза и мейоза — същност, фази и биологично значение; формулировките и разпределението на точките се менят по кампании, затова точният обхват за съответната година се проверява в програмата на самия университет. Форматът на въпросите обаче е устойчив: иска се или подреждане и разпознаване на фази, или сравнение по конкретен признак, или определяне на хромозомен набор в даден момент от делението.

Практическият подход е да се начертаят фазите на ръка, с точни числа за една конкретна клетка — например 2n = 4 — и да се проследи колко хромозоми и колко хроматиди има на всеки етап. Схемата, направена веднъж самостоятелно, държи много по-дълго от прочетена таблица. Темата се разработва подробно и в уроците по биология за кандидат-студенти, където сравнението между двата процеса се отработва върху изпитни въпроси от минали кампании.